Как да направим...

Идеите, които ще намерите тук можете да направите и сами. Някои от тях са полезни, други са просто "за красота", но всички те са предимно за забавление.

петък, 12 август 2011 г.

Tea for two... с картичка за чай

Неочаквано сте поканени на следобедно гости и нямате никаква идея какво да занесете? Пакет кафе, бисквити или чай биха направили добро впечатление, но за съжаление в неделя повечето магазини са затворени. Ето една бърза хрумка, как да излезете от положение.

Огледайте се за:

лист хартия с размери:
12х12см - за по тесни чаени торбички,
15х15см - за стандартните торбички,
ножици,
лепило,
2 торбички чай.

Сгъваме листа на четири. Срязваме една от сгъвките между две четвъртинки, така както е показано на снимката и прегъваме по диагоналите.







Полагаме лепило по външния катет на триъгълника, който трябва да залепим за горните две четвъртини от листа, за да получим нещо като картичка с два триъгълни джоба.

Изчакваме да изсъхне не повече от 2 минути, след което сме готови да пъхнем, в така получените джобчета, две пакетчета чай.

В картичката за чай можете да добавите и пакетчета захар. 
За да допълните изненадата, можете да напишете кратко пожелание върху картичката, което да привържете с панделка.

И за да Ви улесня максимално, намерих подходящо стихотворение на Мария Донева:

Пожеланието може да бъде и по-забавно, като старо детско стихче:


Ежко във гората
днеска не играй!
Болен във кревата,
охка, пие чай!
Тичал бил юнака
и се изпотил!
После без да чака
той вода е пил!

 



Ето още един пример за по-цветни картички, които позволяват и украса с апликации, ако имате време разбира се - все пак бързате да отидете на гости.

Последната направих от истинска заготовка за картичка, с маркирано място за марка и текст, като просто я прегънах на две и залепих лента от намачкана оризова хартия, вместо джобове, където да пъхна пакетчетата с чай. На гърба нарисувах няколко шипки, защото пакетчетата, които сложих бяха с шипков чай. 

Ето резултата:


Тези картички са с размер 15х10см от акварелна хартия и прегънати на две идеално събират дори по-големи пакетчета чай.

Ефекта на оризовата хартия придава на пакетчетата колекционерска стойност. 


Картичката заприлича на класьор за чай, което всъщност е идея - някой път да се опитам, да заменя кутията за чай с класьор за чай.

Ако имах магазин за чай, сигурно щях да използвам тези картички, за да предлагам на клиентите си чаени тестери, разбира се с етикети с подходящи истории.


...tea for two
And two for tea
Just me for you
And you for me...

сряда, 10 август 2011 г.

Shell stars в гримьорната

Всяка година отнасяме със себе си спомена за лятото в кутия, пълна с миди. Ако обичате да подарявате спомени, защо да не ги гримирате?!

В козметичния комплект не забравяйте:


лепило,
четка,
подходящи салфетки за апликации,
матиращ лак.


И така... Ако Вашите миди ще ходят на чаена церемония (т.е. ще правят компания на красив сервиз върху ленена покривка), е добре да подберете флорални мотиви, ограничени в един до два цвята - за да допълват, а не да засенчват основните шарки на сервиза за чай.

В зависимост от интериора, те могат да бъдат отлично допълнение към аксесоарите в банята или отново да застанат до свещите на терасата.


Тук е момента да спомена звука на мидите. Когато са в джоба Ви повече от една, те подрънкват точно като талери. Този звук, придружен от подрънкването на ключовете, може да се превърне в запазен знак на притежателката на един ключодържател-бижу от мидени черупки. Дотук с "актьорите" във встъпителното първо действие.
 





Когато говорим за бижута, се нуждаем от нещо по-голямо като мидата от "Раждането на Афродита", която заслужава специално внимание. Всъщност това е "Сен Жак", чиято ветрилообразна форма и големина я правят много удобна за декорация. Вече може да създадем цяла картина. Климт е изключително подходящ за нея, а аристократичният й характер предполага поне позлата в допълнение.

Открих салфетки с мотиви от картини на Климт, а използваната за декорацията позлата може да се намери в художническите магазини. Използва се при рисуването на икони. Намазваме черупката с лепило. Полагаме салфетката като прекарваме четката по посока на улеите на черупката, за да "обезвъздушим" канала, който се получава между мидата и салфетката.
 





Четката трябва да е добре напоена с лепило, за да не задира по салфетката. Изчакваме да изсъхне и с пинцета полагаме златните листи, подобни на станиоли. Със суха четка, с леки потупвания (подобно полагане на пудра) заглаждаме фините златни листи върху засъхналата вече салфетка на черупката. Запечатваме всичко с лак.

Тези черупки се ползват за различни неща - някои хора държат бижута в тях, други ги ползват за пепелници. При добро лаково покритие, могат да бъдат използвани за сервиране на храна или за осветителни тела. 

понеделник, 8 август 2011 г.

Камъни с апликации

Снощи получих пратка от морето - две кутии пълни с камъни и миди. В предходна публикация стана дума как се "облича" камък. Когато камъните са предназначени за декорация, е желателно да са по-светли или бели, горе-долу еднакви по размери и форма. Апликациите за тези камъни обикновено са цветя, пеперуди, птички и други миниатюрни елементи. Добре стоят на масата в градината или на перваза на прозореца, както и просто изсипани в прозрачен съд. Намерените в планината или на брега камъни обаче, са по-различни и по-трудно намират своята дреха, тъй като много често са неповторими не само по форма, но и по цвят. На тях флоралните мотиви рядко им стоят добре. За да бъдат успешно пременени, трябва най-напред фона на мотивите от салфетката, да бъде съобразен с цвета на камъка, а самите мотиви да се открояват добре още на самата салфетка.

 И така моите гости от морето бяха различни по големина и цвят. Започнах да търся подходящите образи и не след дълго намерих "четирите сезона" - една салфетка, която в разгънато състояние представлява работещи селяни на фона на пейзаж през различните годишни времена. Започнах да търся съответствия между картините на салфетката и камъните.
Намазах повърхността на камъните с лепило, изчаках да попие, след което отново намазах с лепило и внимателно поставих избраните изрезки от горния пласт на салфетката. Така декорирани, камъните могат да бъдат добро допълнение към подарък. Тези вече биха стояли добре на библиотеката в хола или самостоятелно на бюрото Ви. Идеални са за подпиране на хартии, при отваряне на прозореца, когато става течение.

След като изсъхнат, отнемаме малко от блясъка на лепилото с шкурка, за да не стои изображението лъскаво като ваденка. При гладките камъни, това не е необходимо. Ако камъните са предназначени за влажни помещения или градинска украса е добре, апликациите да бъдат фиксирани с лак. В зависимост от повърхността на камъка - гладка или не, фиксираме апликацията с гланциращ или матиращ лак.

Когато нямате салфетки, можете да нарисувате камъните с бои за керамика или да използвате перманентен маркер. Така направих с едни дребосъци, част от които не са камъни, а парчета тухла, придобили овална форма под ударите на морските вълни. Намерих ги близо до един строеж на Созополския бряг. Каква изненада, ако мъж извади от джоба си малкото камъче и Ви го подари!

По подобен начин се декорират и миди, но лепенето на салфетката при тях е по-трудно, защото повърхността им не е "равнинна".

Засега само ще Ви дам да надникнете в торбичката, а украсяването на мидите ще оставим за някой следващ път.

събота, 6 август 2011 г.

Home run ideas... или още едно практично решение

Някога стените на едно помещение се боядисваха в един цвят. Рядко се срещаха по-смели комбинации. Някъде скуката се убиваше с ламперии, в най-дръзките случай с някое пано или фото-тапет. Всяко дете е драскало по стените или поне си е мечтало да го направи и винаги резултата е бил един и същ - здраво мъмрене и пребоядисване на "съсипаната" стена. В наши дни, нещата не стоят по-различно. Е, цветовете като чели са повече, но забраната за драскане по стените си остава, дори в детските стаи. Изправена пред избора на чисто черна стена в една от детските стаи, твърдо решена да открия компромисен вариант, доколкото може да бъде компромисно нещо в света на тийнейджърите, се спрях интуитивно на контраста - контраст детство и юношество, контраст между черно и всички останали цветове, контраст между гола стена и някакъв лозунг на бъдещето и ме осени идеята за боята, с която боядисват старите черни (някъде зелени) дъски в училищата. Между другото, те вече са на изчезване - в повечето училища дъските са бели и върху тях се пише с маркер, вместо с тебешир.

И така, идеята бе приета, боята закупена и стената боядисана шахматно в сиви и черни правоъгълници. Още щом изсъхна, върху нея се появиха първо любими комикс герои, после напомнящи съобщения, не след дълго лозунги и накрая дори нещо като дневник. Не след дълго дойде и очакваното "Хайде да боядисаме и още нещо!". Разбира се, боядисахме още много неща.
Започнахме с една стара маса, която и без друго се нуждаеше от освежаване. Тук е мястото да споделя малко технически подробности относно нанасянето на боята. Добре е след като изсъхне, равномерно да се втрие тебешир по боядисаната повърхност, след което да се избърше с мокра гъба. Ако не направите това, рискувате първото, което напишете върху черната повърхност, да си остане там завинаги, въпреки опитите да го изтриете, а и тебешира пише по-лесно върху боята, когато в нея вече има тебешир.

След масата, дойде ред и на един буркан. Не, не е просто хрумка, а необходимост. Трябваше да сложа на съхранение на тъмно пудра захар с мастикс. Мастиксът трябва да се съхранява на тъмно. И тъй като нямах подходяща кутия, реших да боядисам буркана.

Удобно е, не само защото осигурява съхранение на тъмно на някои продукти, но и защото позволява надписване на съдържанието върху боядисаната повърхност.









Ако решите да смените съдържанието на буркана, просто изтривате тебеширения надпис и пишете нов.

По този начин можете да боядисате не само стени и буркани, но и например поднос за сервиране или вратата на стар хладилник, където да оставяте напомнящи съобщения.

Можете да боядисате бутилки, сандъци, дори цели шкафове.

Идеята е добра и за саксии с разсад, за да не се налага да надписвате досадните малки табелчици с кое - какво е.


Такава боя има не само в черно. Има и магнитна боя за "черни" дъски, която обещава да е още по забавна, защото на нея могат да се лепят различни детски магнити и да се измислят много игри. Тук съм длъжна да предупредя обаче, че магнитната боя за стена не трябва да се поставя близо до детското креватче, заради магнитното влияние върху сърцето. Иначе няма проблем, да бъде използвана навсякъде другаде в къщата.


Самата боя можете да намерите във всеки магазин за бои или в по-малки разфасовки в магазините за художнически материали.


Ето как изглежда кутията:

A paper-bag clown

What to do with the paper bags from the bread we take from the bakery?


To get an answer of this question you will need:

the paper bag from your breakfast,
paints, crayons or in our case - soft pastels,
glue,
a pair of scissors



Fold back the bottom corners of the bag...


...and glue behind as shown bellow:











Cut two holes at the front for your fingers.



You can use a coin to mark the circle.










Paint a figure on the front of the bag:

You work the clown with your hand inside the bag. Your first finger sticks up into the top of the bag (just where the hat of the clown is) and your thumb and second finger poke through the holes to make the clown's arms.


The paper bags can be used for all kinds of different characters.


It is fun to make a puppet show.


After a week or two we should think about some ideas for stages and plays.

петък, 5 август 2011 г.

Забрадка, вместо качулка

Вървейки един слънчев ден из улиците на града, попаднах в едно малко магазинче и едно малко чукче привлече вниманието ми. Излязох бързо от магазина, за да не си купя това толкова симпатично оръдие на труда. Но уви, не след дълго отново попаднах там, търсейки нещо друго, разбира се и отново го видях - вече в компанията на малки симпатични капси във формата на цветя. Нямах ни най-малка представа дали тези симпатични цветчета ще ми послужат за нещо, но ги взех, заедно с чукчето. Не помня какво ме наведе на мисълта за чадърите и качулките (най-вероятно дъждовете напоследък), но тъкмо тогава си спомних за едно малко найлоново пликче, което баба ми винаги носеше в чантата си. Щом запръскаше дъжд, баба ми вадеше от него нещо като найлонова забрадка, нагъната като ветрило. Разтваряше я и покриваше с нея прическата си. Трябва да е било нещо подобно. И ето ме - нетърпеливо търсеща нещо найлоново.

Намерих един черен чувал.

Изрязах парче с размери приблизително 60х50см и го нагънах по дългата страна, подобно на плисирана пола.

Добре прегънах всеки ръб.


Ето така:


С новото чукче и приспособленията за поставяне на капси, пробих дупки в двата края на нагънатия найлон.

Поставих капсите-цветчета, в средата на които има малка дупчица. През всяка дупчица промуших панделки с размер около 30см.

Накрая навих получената найлонова "лента" ето така:

Полученото малко спретнато пакетче, може да се побере дори в портмоне.


Лесно се разтваря и прибира обратно и най-важното - може да спаси току-що направената Ви прическа, в случай че сте си забравили чадъра.



В разгънато положение, забрадката изглежда така:


Ако не друго, то поне намерих още едно приложение на ненужните найлонови торбички и направих опит да направя от нищо-нещо.

Следващият път ще опитам да направя "нещото" по-цветно.



United colors of how to make ;)

четвъртък, 4 август 2011 г.

Картички за специални случаи

Подаръците за специални случаи са сложно нещо, защото изискват най-малкото време за избора на подходяща идея, а също така и познания по отношение на символиката им. Например, малко хора знаят, че гривната, пазейки най-нежната част на женската ръка, се отъждествява с желание за близост, но може да се изтълкува и като желание за притежание. В модерния свят, в който живеем, все повече се налага практиката, празнуващият да подсказва от какво има нужда. Добре познати на всички гости по сватби и кръщенета, са списъците с подаръци, от които всеки си избира какво да купи, но при изобилието от стоки на пазара, остава съмнението дали изборът все пак ще бъде най-добрия по отношение на марка, технически характеристики и пр. подробности. Затова повечето гости напоследък предпочитат да дават пари в брой. За да не си личи колко са, хората ги слагат в плик. И така, всички дават на младоженците скучни бели пощенски пликове. За да запазя духа на празничното настроение и старовремския момент на изненадата, без които нито един празник не може, реших да оставя белия пощенски плик на пишещите писма хора или на онези институции, които всеки месец гордо и поверително в плик ни съобщават колко дължим за вода, ток и т.н., и да направя една картичка за специални случаи със специално отделение за банкнотите. Нещо средно между плик, картичка и портфейл.




За направата на една такава картичка са необходими:

лист картон 30х30см или две парчета 30х20см и 20х10см,
ножица,
макетно ножче,
лепило,
Изрязваме парче картон с размери 30х20см




Прегъваме изрязаното парче на три:




Остава да направим "леглото" за банкнотите, за което е необходимо описаното по-горе малко парче картон с размери 20х10см, по следния начин:




Най-напред премерваме ширината на банкнотата и с молив на гърба на парчето картон отбелязваме колко да са широки прорезите.



Ето така:




След като очертаем контурите на "леглото", където ще поставим банкнотата, изрязваме внимателно с макетно ножче, като предварително сме подсигурили твърда подложка, която да позволява плавно движение на острието на ножа - в противен случай се получават неприятни изкривявания.

Така подготвеното парче картон, намазваме с лепило, като внимаваме да оставим процепите не намазани - там където ще се прегънат за да задържат банкнотата.

Залепваме парчето в средната част на сгънатата на три картичка и изчакваме няколко минути, за да изсъхне лепилото.


Накрая получаваме една изненадващо приятна картичка:


Остава да пъхнем банкнотата/ банкнотите, да добавим подходящо за случая пожелание и гордо да поднесем нашия специален подарък.


Ако имате време и подходящи материали, може да добавите панделка или друга апликация.







С такава картичка можете да поднесете не само пари в брой, но и покана за театър например или лотариен билет, или ваучер за пазаруване, или билет за незабравимо пътуване, или каквото друго Ви хрумне.


И помнете, че емоцията прави празника незабравим.

сряда, 3 август 2011 г.

Stones with ornaments


For this idea you will need:

a stone from the beach or garden;
napkins with little ornaments;
a pair of scissors;
glue;
varnish


Wash the stone well to remove any sand or earth. With small scissors cut the ornament from the napkin and then glue it on the surface of the stone. When it is dry varnish the surface of the stone.





It is ready to be packed as a present.

More of these can be the perfect summer decoration for your terrace.

вторник, 2 август 2011 г.

You are the bottle of my eye... или една история за Тапата.

Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака.. Всичко започна, когато при мен се озова една дамаджана пълна с... коркови тапи. Всъщност някога имах идея за тези тапи и ги търсех, но докато ги събера, идеята се изпари.. Е, в този случай похлупака остана да се търкаля ненужен, в очакване на най-специалното гърне. И докато чаках или по-скоро не чаках, някой в Интернет (естествено) пусна реклама на запушалки с топка от дръжка за врата като накрайник. Тежки, стари дръжки. Дръжки от метал, големи, груби, но американците ги харесват и ги купуват за 32 долара на парче. Колко ли ѝ трябва на една идея да прекоси човешкото съзнание? - съвсем малко, далеч по-трудно е да излезе оттам - в най-добрия случай с похлупак.


И ето, че само след 5 минути, вече тършувах за случайно попадналата ми италианска порцеланова дръжка за кухненски шкаф, с ръчно изрисувани орнаменти.
Не след дълго - около 15 минути, първата изпаднала от гърлото на дамаджаната тапа, беше пробита и навита на резбата на порцелановата дръжка. А след още малко, я последваха и други.

Ето го и резултата:


Стои чудесно на току-що отворена бутилка вино. Прекрасен малък подарък за "гости в последния момент". И евтин, защото порцелановата дръжка струва 5лв., а тапата е дар от Бога на виното ;)
Няколко съвета, преди да опитате да направите своята първа тапа:

Пробиването на корка може да стане по-лесно, ако използвате обикновен винт с остър връх, като го въртите с помощта на клещи.

След като вече сте "прокарали" път в тапата, можете да навиете в нея и самата дръжка - на мястото на винта, като внимавате да не се покаже в другия край на тапата.


Порцелановите дръжки можете да откриете на невероятни места - моите открих в магазин за свещи. Там открих и едно ново приятелство, но това е друга история. Продават подобни и в малките магазинчета за индийски стоки. И за финал на скромния подарък, можете да го пъхнете в тюлена торбичка, каквито се намират и по книжарниците или просто да го опаковате в обикновена амбалажна хартия.




За да има съвсем завършен вид, реших да сложа етикет на моята тапа. Сещате ли се за неприятните отпечатъци, които оставя дъното на бутилка вино? Точно този ефект изглеждаше най-подходящ. Представете си забавлението (особено ако имате малки деца вкъщи) при печатането на червени кръгчета навсякъде.


Изрязаните етикети, надписах с "You are the bottle of my eye", за да подчертая вечната връзка между Тапата и Бутилката.



Получи се!